Тайланд – противоречиво и неподправено (Част 1)

 Ден 1 и 2

 

      И така...след дадено обещание и малко повече от 2 месеца по-късно, започвам разказа си за Тайланд. Пътуването стартира на 13 октомври по дестинация София-(Букурещ)-Доха-Банкок-о.Пукет-о.Самуи-Банкок-Доха-(Букурещ)-София, но подготовката по традиция започна доста по-рано. Първо – решихме да си извадим виза от България, става невероятно лесно и бързо. Това беше и причината да предпочетем да свършим тази работа на българска почва. Купихме си нови раници, защото по стар тертип куфари за активните екскурзии не ползваме, а досегашните раници вече бяха на доизживяване. Веднъж ми се наложи да шия на ръка едната в Кайро, след което 24 ч. не си усещах пръстите на ръката, затова заложихме на новото. Да споделя от личен опит, че тази от българския производител не мръдна! Вярно, че е пътувала само, като ръчен багаж и все пак е видяла доста по-нежно отношение, отколкото, ако я бях чекирала, но наистина се представи чудесно. За втората раница, обаче не мога да кажа същото....Въпреки, че на външен вид е доста по-фацаджийска, един от платовете (тип хастар) се разнищи и зейна огромна дупка, която отдели капака на 2/3 от тялото на раницата за наше най-голямо учудване и без грам обяснение как и защо се е случило. Е, прибрахме се криво-ляво с нея и я занесохме на „чичо Доктор” в магазина, от който я бяхме купили 16 дена по-рано заедно с касовата бележка. 

     И така...след съкрушителния опит с Турските авиолинии до Джакарта и обратно, този път твърдо се спряхме на Катарските, въпреки 9-часовия престой в Доха. Дата – 13 октомври 2012 (както споменах по-нагоре), час 16:30ч. – излитаме за Доха. Слязохме на жълтия терминал (той е за хората с прикачване в катарската столица), както ни обясниха от софийското летище, като ни дадоха бордните карти. Бяхме платили по около $40/човек достъп за двама до един от Lounge-овете чрез служителите на катарските авиолинии, който след кратко лутане на летището, намерихме. Там има храна и безалкохолни напитки на шведска маса, като изобилието не е главозамайващо, но е достатъчно човек да хапне. Има душ, фотьойли, тоалетни, но...няма подходящи мебели да си полегне човек. Е, всъщност има, но са едва 4-5 шезлонга, т.е. пренебрежимо малко, сравнено с пътникопотока там. А часовете през нощта хич не бяха малко.... Събрахме ние по 2 фотьойла на човек, завихме се с хавлиените кърпи, които имахме в багажа, обаче моето скалъпено „легло” не го уцелих и дремах доста изкривена. После имах чувството, че са ме били вързали на възел през кръста, но при отвързването нещо се е объркало... Правото на престой във въпросното място е до 6 часа, но бяха достатъчни, тъй като е необходимо известно време за отиване до гейта, бординга и т.н. Алтернативата беше да минем процедура за получаване на катарска виза, след което да си резервираме хотел и от цялото упражнение колко точно щеше да се спи не е много ясно, но за сметка на това щяхме да похарчим допълнително една сериозна сума. Или пък да висим в помещението, където стандартно се чака, но там седалките са с индивидуални неподвижни подлакътници и съвсем не може да си полегне човек.

     В самолета от Доха до Банкок имаше един тип (от арабски произход на външен вид), с който бяхме през 1 място на реда с 3 седалки една до друга. Ядосах се, че не ме сложиха заедно с мъжа ми. Така спането щеше да е доста по-притеснено. Полетът се понапълни и нямаше изгледи да се изтегне човек на повече от 1 седалка. Обаче този хитрец се огледа, огледа и като се издигнахме на достатъчна височина, че да може да се стане, отиде до един човек, който беше сам на 3 седалки, няколко реда по-напред, попита го нещо, върна се при мен и на английски ми предложи аз да се преместя при въпросния пътник (предполага се, че за мен няма значение дали ще седя до този или до онзи), пък той да си спи опънат на 3 седалки. Погледнах го и го попитах защо той не се премести, а аз да мога да поспя. Той се ухили едно гадно и каза „Хайде да се редуваме – 3 часа аз, после 3 часа ти”. Съгласих се....А не трябваше. Преместих се и се опитах да дремна в седнало положение. Тъкмо наближи моят ред за 3-те седалки и станах до тоалетната, минах покрай този тип и го гледам, че зяпа филм, той ме забеляза. На връщане от тоалетната няколко минутки по-късно вече се беше хоризонтирал, завил, правеше се на заспал....с 2 думи – прецака ме. Мъжът ми каза, че през цялото време изродът е гледал филм и не е спал. Побеснях...По-късно, когато вече почти кацахме се заядох с него и го питах защо така ме е измамил. А той (който преди имаше чудесен английски, когато ми предложи размяната) ме гледа с овчи поглед и тъпо промълви „I don’t understand”. Аз още повече побеснях и му викам „Така лиииии? А как разбираше преди? Мислиш ли, че ще се вържа тия простотии? И как се чувстваш...повече мъж ли стана, лъжейки жени?”. Е, останах си неудовлетворена...може би щях да се задоволя, ако му бях разбила носа или нещо сравнимо с това. Както и да е, поуката от случая е, че когато получа подобно предложение за размяна на местата, аз трябва  да съм ПЪРВА на трите седалки, а другият да е втори.

     На летището в Банкок сменихме превозвача с Bangkok Airways, те бяха най-надеждни според отзивите в интернет. За наша огромна изненада се оказа, че за всички пътници на авиолинията (т.е. вкл. икономична класа), съществува нещо, като VIP Lounge, където има храна, вода, топли напитки (е, кафето беше инстантно, но все пак имаше), диванчета, безплатен WiFi, дори стационарни компютри, които можеш да ползваш, в случай, че не разполагаш с таблет, смартфон, нетбук, буклет и всички таб-, бук-, нет-, лап- и тем подобни представки за мобилни устройства, оборудвани с приемник за безжична мрежа. Бяхме много изненадани. Сега си обясних слогана на авиокомпанията: “Bangkok Airways – Asia’s boutique airline”. Имаше карти (аз смотах по една за нашите дестинации) и рекламни брошури и да, може да си вземе човек в чантата, не са само за разглеждане на място. На масата с храната имаше нещо, приличащо на нашите сармички (пълнеж, увит в зелено листо). Аз се изхитрих и оставих мъжа ми да опита първи. Е, оказа се, че листото не може да се яде, освен, ако ядящият не е тревопасно животно... 

     Забравих да спомена, че при междинното кацане в Букурещ на път от София за Доха, не сме слизали от самолета, както например ни разтовариха в Сингапур на път за Джакарта....този път беше културна работа. Пътуването е приятно, ако обслужването е на ниво, дори когато часовете са много.

     Пристигнахме в Банкок, летище Suvarnabhumi на 14 октомври 18:55ч. и излетяхме за Пукет в 21:55ч. В 23:20ч. Кацнахме на острова след почти 33-часово висене по летища и самолети. Възползвахме се от безплатното взимане от летището, предлагано от хотел Boomerang Village Resort на о. Пукет, където отседнахме за 6 нощувки (уцелихме промоция - плащаш 4 и получаваш бонус още 2 + free airport transfer). Намира се в район Kata, който се оказа доста спокоен по това време на годината и точно на другия край на острова, спрямо летището. След час, час и нещо се озовахме в хотела. Той се намира на много голям баир, който многократно изкачвахме пеша следващите 5 дена. Не, че е толкова дълъг, но за сметка на това е наистина стръмен и винаги пристигаш задъхан и с изплезен език пред рецепцията. Хотелът се състои от малки къщички и неголяма, но много спретната и красива градина. Има басейн, в който не се потопихме нито веднъж (поради липса на време), малко езерце с красиви рибки точно пред сградата, където се помещава рецепцията и дървена дъска, играеща ролята на пейка, точно на ръба на езерцето. Голямо висене отвисявахме на тази пейчица, докато чакахме да ни взимат за различните еднодневни екскурзии, на които ходихме. 

фонтанът с нетечаща вода

фонтанът с течаща вода

     Всъщност избрахме о.Пукет точно заради факта, че е добра отправна точка за такива екскурзии. Посрещна ни Най – момчето от рецепцията, дежурно въпросната вечер, който ни сащиса (в неприятен смисъл) при посрещането. Такова мазнене....направо нямам думи! Чак почнахме да се чувстваме все едно е наш роб, готов всеки момент да ни оближе.....подметките. То бяха едни кланяния, едни възклицания, майко мила! Едно е човек да е любезен, ама съвсем друго да се мазнурчи така. Даде ми подарък, който по-късно разопаковах – оказа се ключодържател. Нямах търпение да ни настани и да се освободим от компанията му. Нашата къщичка беше чудесна, бяха я аранжирали с цветя, имаше на наше разположение легло с балдахин, няколко свещи и всички останали атрибути, които може да са необходими на един турист. 

Така приключи вторият ден от нашето пътуване. Бяхме предвидили следващия ден за плаж, разходка и договаряне на екскурзии.

Ден 3

     Станахме и се насочихме към къщичката за закуска. Закуската беше хубава, има избор (особено, като за 3* хотел си е направо супер). Единствената забележка беше, че от 6 сутрини само 2 имаше жена, която да прави омлети/бъркани яйца/пържени яйца. И веднъж се появи толкова късно, че вече се бяхме нахранили. През останалото време имаше изстинал котлон и една самотна огромна купа, пълна с яйца. Даже първата сутрин се обърках и си взех яйце, предполагайки, че това е купа със сварени яйца. Осъзнах каква е жестоката истина, като го ударих в чинията, за да спукам черупката и да го обеля...

     Денят беше предвиден за ориентация и уреждане на следващите дни. Хотелът предлагаше безплатен превоз от и до най-близкия плаж – Kata Beach за своите клиенти. Ние се възползвахме. Закара ни управителят – италианец, с когото се уговорихме да ни чака на същото място в 18:00ч. На плажа има мизернички шезлонги с чадъри, които наемаш за 200 бата. Разписка, естествено, не получаваш. Признавам, че в началото мислех, че неправомерно се опитват да ни вземат пари, но се оказа, че такава е практиката. Водичката беше много топла, тя и пясъкът – с прилична чистота. Постоянно минават продавачи на какво ли не – очила, шапки, шалове, храни и смущават спокойствието. Този плаж не е особено посещаван (поне октомври месец) и е доста спокойно. 

     Ето и малко наши снимки от Kata Beach.

    

     Но ние имахме ангажименти и не се задържахме дълго на шезлонгите. Тръгнахме да обикаляме за агенции, където да спазарим екскурзии. Спирахме се, питахме, накрая в един офис, където се разполагаше младо момиче и вътре климатиците бяха постигнали кучешки студ, добихме най-добрите цени до момента и предплатихме 2 екскурзии – до Raya Island и втора, включваща Phi Phi Islands, Maya Bay, Khai Island и някои други неща, на които по-късно ще обърна внимание.. 

     Малко лирично отклонение – курсовете в банките са по-добри от тези в чейндж бюрата, но ако наблизо няма банка – и чейндж бюро става. За по-лесно смятане, приемаме, че 40 бата=1 евро, а в детайли ето 2 курса: на Siam Commercial Bank – за 1 евро -> 39.5537 бата, имам и друга бележка, на която разчитам Kasikornbank, за 1 евро -> 39.26498 бата. Парите за екскурзиите по агенциите  ги искат в брой, кредитни карти там специално не приемат. Разбрахме се по кое време ще ни вземат на следващия ден за пътуването до Raya Island и си тръгнахме. След това посетихме супермаркет за неизбежната покупка на бутилирана вода, a и за да си вземем предплатена местна СИМ карта. Цената на самата карта на оператор Truemove на който се бяхме спрели предварително, заради по-добрите цени на разговори впоследствие, е 90 бата. Цената за предплатена карта на happy е 50 бата, но след това цените за разговори са по-високи. А от всеки супермаркет може да се закупи т.нар. ваучер за зареждане, който представлява подобие на касова бележка с един дълъг код най-отгоре. Набират се конректни символи, след което кода за зареждане и готово. Входящите разговори не се таксуват, изходящите към България излизат по около 60-70ст/минута и бяха от по-високите, в сравнение с обаждания към други страни, а към местни номера тарифите са направо смешни. Sms към  България струваше около 40 ст. С други думи роумингът е безполезен... Поразходихме се, позяпахме и побързахме да се върнем на уговореното с италианеца място навреме. Дори подранихме с 15 мин. На плажа има сергии (не се сетих за по-подходяща дума), които изглеждат ужасно мръсни, където се продават напитки и май приготвят някаква храна за изгладнели туристи. Ама аз лично чак толкоз не мога да изгладнея, че да си купя нещо от въпросното място. Чакайки нашия човек, видяхме плъх, огромен, като котка, да тича през пясъка към една от тези сергии. Работното им време беше вече приключило, хора не се забелязваха около нея и очевидно беше добър момент за плъхска вечеря.. Започнахме притеснено и леко раздразнено да си поглеждаме часовниците. Стана 18:25ч., следа от италианеца – никаква. Вкарахме закупената СИМ карта в употреба и добре, че имахме в себе си визитна картичка на хотела. Оказа се, че са ни забравили. Е, няма що, чудно първо впечатление! Около 10-15 мин по-късно пристигна управителят и не се сети да каже едно „Извинете” дори. Измънка само, че имал работа. Ама нас какво ни вълнува това? Ангажиментът да ни прибере не е ли част от същата тази работа? По принцип плажът не е толкова далече от нашия хотел, за около 20 мин пеша се стига без проблем, но за да уцелим правилните пресечки, имаше нужда някой да ни вземе първия ден. За последен път ползвахме услугите на хотела до Kata Beach. 

     На Пукет това, което прави много силно впечатление отначало са огромното количество жици, висящи между стълбовете. Всички жици на острова са над земята и гледката ми се видя направо страшна. 

     Представих си как някоя се откача и пада върху човек...тръпки ме побиха. А не е, като да няма бури по тези географски ширини. Минавайки под някои от стълбовете се чува едно пращене...имах чувството, че косата ми се наелектризира само от звука.

Поръчахме вечеря от кухнята на хотела. Цените бяха по-високи в сравнение с някои от ресторантите, но и по-ниски от други, т.е. – средна хубост. Приготвят чудесен ориз в ананас, който може да бъде с морски дарове вътре и е разкошен. Хареса ми още Fried Rice With Prawns (135 бата в хотела ни), Fried Cashew Chicken ммммммм (360 бата в хотела). Поне се отядох на вкусно приготвена морска храна в Тайланд. 

Ден 4

     Сутринта станахме по-рано, за да сколасаме със закуската преди да ни вземат за екскурзията. Интересно, но този Raya Island може да се види още изписан,  като Racha Island (чете се „раша”) и е все едно и също място. Цената, която постигнахме беше нещо от порядъка на 1200-1300 бата по спомен, а фирмата организатор е Raya Princess Tour. Иначе на листовката официалната е 2000 бата за възрастен. Зачакахме на пейката до езерцето пред рецепцията. Чакахме, чакахме....Като минаха около 40 мин от часа, в който бяха обявили, че ще ни вземат, започна да ми се струва, като дежа-ву. Викам си на акъла – пак са ни забравили....Ама толкова ли пък сме невзрачни, че 2 поредни дни да ни забравят различни хора? Звъннахме на девойката от агенцията, където направихме резервацията. След известно време ни върна обаждане, че ще дойдат. Но причината за забавянето от 1 час така и не ни се изясни. Можехме поне да поспим повече. 

     Закараха ни с бусче до Chalong pier (пристанището, от където тръгва speedboat за острова) в южната част на о.Пукет, горе-долу по средата. Имаше много китайски туристи и това, което ни направи впечатление е модата при тях  - при двойките мъжът и жената се обличат еднакво, наричало се couple clothing. Личи си, че едните панталони, например, са женска кройка, а другите – мъжка, но пак изглежда странно.  Някои бяха облечени еднакво само от кръста нагоре, други – от кръста надолу, а трети – изцяло еднакво облечени. Ние се пошегувахме, че сигурно го правят, за да се разпознават един-друг. Малко шегичка на гърба на китайците...

Първо ни закараха на Kon Kae Bay и Siam Bay за шнорхелинг. За щастие има спасителни жилетки, с помощта на които и недобри плувци могат да опитат това преживяване. Шнорхели с очила раздават на лодката. Общо взето на всички екскурзии е достатъчно човек да е облечен с бански костююм под дрехите,да си носи хавлиена кърпа, слънцезащитен лосион и шапка, останалите неща се осигуряват на място. Питейна вода има на лодката, при това студена. Трябва известна техника, за да се осъвършенства отварянето на запечатаната чашка, ако не дадат сламки. На мен не ми се отдаде, но мъжът ми се оказа талант. Тъй като не пътуваме за първи път на speedboat, отидохме най-отпред, на носа на лодката заедно с 6-ма китайци. Возенето отзад хич не ми понася на вестибуларния апарат, а отпред е екстра. Единственият недостатък е, че косата се разрошва доста, ако не е защипана с шапка и мястото е открито – изгаря се много и неусетно, защото заради скоростта, не се усеща жегата. На това пътуване ние почервеняхме доста, въпреки че се мазахме с лосион 30-ти фактор. На следващите екскурзийки вече се завивахме с парео и кърпи и всичко беше наред. Набедихме моята раница за тези еднодневни морско-океански разходки и целият ми багаж беше оставян в стаята, взимахме само необходимото. Raya Island се оказа мъничък, слязохме на Patok Bay - заливче, където имаше подвижен кей от някакви пластмасови джаджи, приличащи на празни туби, съединени една за друга – много интересно съоражение. Вече беше обяд и се запътихме към сърцевината на острова в един ресторант, където хапнахме. След това отидохме на плаж на противоположната страна на тази, където акустирахме. Пътят е всичко на всичко 15-20 мин пеша. Озовахме се на кокетно плажче с фин пясък и чиста, топла водица. Взехме си 2 шезлонга с 1 чадър за 200-250 бата, в Тайланд без чадър на слънце не се оцелява дълго. Или поне не го намирам за здравословно. Не мога да си представя да се пържа 2 часа без да има сянка, където да се мушна по някое време. 

     И както се разхождах близо до водата така, че да ми плиска краката, но да не ме мокри твърде много, забелязах 2 големи парчета прозрачно стъкло на пясъка. Водата ли ги е донесла или пък някой от сушата, не знам...Хвърлих ги, за да не стане някой неволна жертва. Съвсем до този плаж има хотел, състоящ се от отделни малки къщички. По едно време мъж излезе от водата, държейки си едната ръка и беше пред разреваване. Жената с него обясни на техния гид, че медуза го е опарила по цялата ръка. Като удари час за връщане, се натоварихме в ремарке с пейки от двете страни, теглено от трактор, закара ни до другия край на острова, където групата постепенно се събра и подготви за отплаване обратно. А ето я и нашата speedboat.

     Пристигнахме на пристанището на Пукет около 16ч. След кратка отмора излязохме да се разходим из Ката и да си харесаме ресторант за вечеря. 

     Поопознахме района, ориентирахме се къде какви магазини има...видяхме работничките, излезли да изкарат някой бат, които подвикваха и махаха на мъжа ми без да се притесняват, че той е с жена си. Но някак и улиците, и заведенията изглеждаха доста празни. Стори ми се, че момичетата предлагащи секс услуги са повече от мераклиите да ги ползват. Все още беше слабия сезон, може би заради това. Видяхме и травестити, то ние ги приехме повече, като атракция май...Хапнахме поредната вкусотия и се прибрахме в очакване на утрешната екскурзия.

напред към Част 2 >>